Признание
На пръв поглед денят ми е съвсем обикновен.Всичко се повтаря – кафе,училище,някоя и друга интрижка,пак кафе… .Но нещо прави цялата тази верига различна,придава и повече смисъл.Кое е това,което ме кара да съм толкова сияеща и щастлива?Да,това си ти.Този,когото чаках.Този,който кара сърцето ми да бие лудо и кръвта ми да бушува от страст.Човекът,заслепил ме с усмивката си,за да не погледна никой друг.
Кой си ти?Как така ти дадох всичко – тялото,душата,живота си.Не те оставих дори да се бориш за тях.Отнемаш ми от времето,но не ти се сърдя.Искам всяка минута да бъде прекарана с теб.Караш ме да полудявам.Не мога да се съсредоточа,когато си до мен.И сякаш забравям целия свят.За мен съществуваш само ти.
Предадох сърцето си.Бях му обещала,че няма да го поверя в ръцете на никого.Но без да се усетя,то попадна при теб.Едва успях да му вдъхна смелост отново да обича.Обсебил си мислите ми.Превзел си сънищата ми.И как успя да сътвориш това чудо?
Сега осъзнавам,че и на моята улица е изгряло слънце.Ти!Толкова те исках.И те имам.Само за мен.Озаряваш всеки мой ден.Усмивката ти ме прави щастлива.Превръщаш всяка нощ във вълшебна.Караш звездите да блестят в очите ми.Но не искам да ми казваш нищо.Знаеш,че не би описал колко ме обожаваш.Искаш да ти повтарям,че те обичам.Но чувствата ми са много силни и думите не стигат..
